Подкрепи бъдеще за хората и чиста околна среда

Нека се справим с кризата, като изградим по-здрава, по-справедлива и по-безопасна среда за всички нас в синхрон с природата.

Продължаващата пандемия ни показва, че социално-икономическата система, в която живеем, е неподготвена за кризи от този мащаб. В момента приоритетът е да контролираме заплахата за здравето и да защитим и подкрепим хората, които губят работата си. Същевременно, инструментите и политиките, които правителството планира и прилага в отговор на предстоящата рецесия, могат да подготвят обществото ни да посрещне бъдещи кризи. Краткосрочните мерки могат да имат дългосрочни положителни ефекти в полза на чистия въздух, чистата вода, устойчивата икономика и климата. Необходимо е възстановяването от кризата да е справедливо и да не задълбочава промените в климата. 

Нуждаем се от съвсем различна визия – за общество, в което здравето на хората и планетата са приоритет.
Застъпи се за устойчиво бъдеще – подпиши петицията!

Трансформацията на енергийната система е решаваща за икономиката ни след здравната криза. Един разумен план за излизане от рецесията следва да ни предпазва и от бъдещи сътресения – особено такива, които очакваме – свързани най-вече с промените в климата. Истинската политическа визия за бъдещето залага на инвестиционни стратегии, които в основата си постепенно се отдръпват от всички проекти, свързани с добива и горенето на изкопаеми горива. Вместо това, икономическите стимули се насочват към подкрепа за развитието на енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия като Слънцето и съхранение на енергия. Тези стимули са за хората и общностите, от които те са част, за да могат да бъдат основните двигатели на трансформирането на енергийното производство към модерен децентрализиран подход.

 

Основните елементи на необходимата трансформация в производството на енергия могат да се обобщят в четири категории:

  1. ЕНЕРГИЙНО НЕЗАВИСИМИ ХОРА
    Хората, които желаят да станат потребители-производители на възобновяема енергия, индивидуално или като се кооперират, да получават специална подкрепа. Възможности за използване, съхраняване или отдаване в мрежата на възобновяема енергия, която са произвели в домакинството си, бизнеса или като част от кооператив.

  2. ОБЯВЯВАНЕ НА КРАЙНА ДАТА ЗА ВЪГЛИЩАТА
    Предприетите действия трябва да служат за постепенно отказване от зависимостта от въглища в България до 2030 г.

  3. СПРАВЕДЛИВ ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
    Справедливо преобразуване на районите за добив и напълно отказване от изгарянето на изкопаеми горива през следващото десетилетие с активното участие на жителите там. Сигурност за хората там и навсякъде другаде, че ще могат да си намерят работа с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова – каквато е въглищната. Възможности за създаване на хиляди достойни работни места, които ще помогнат за справедливо възстановяване и преход на работниците и общностите към нулево-въглеродното бъдеще, от което се нуждаем.

  4. ОСИГУРЯВАНЕ НА ТОПЛИНА БЕЗ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
    Общините се нуждаят от спешна подкрепа в намирането на алтернативи и модернизация на системите за отопление и топла вода на територията си, така че да не бъдат зависими от изгарянето на изкопаеми горива, отпадъци или дървесина в отоплителни централи или в домовете.

Сред основните източници на замърсяване на въздуха в България са битовото отопление на твърди горива (въглища и дърва) и горенето на въглища, а отскоро и биомаса, и отпадъци за производството на електро- и топлоенергия от ТЕЦ. Градовете в близост до въглищни ТЕЦ страдат от по-високи нива на серен диоксид (SO2) от местата, които са по-отдалечени от индустриалните центрове.

Освен замърсяване на въздуха, въглищата причиняват непоправими щети върху човешкото здраве и околната среда, като изчерпват водните ресурси и ги замърсяват.

В България, в критично застрашени от безводие райони са съсредоточени 90% от капацитета на въглищни ТЕЦ. Повече за дилемата вода за живот или вода за въглища можете да прочете тук.

Горенето на въглища е сред основните причини за климатичните промени. Въглищните централи за производство на енергия са източник и на една трета от въглеродния диоксид, резултат от човешка дейност в света. И докато въглищната индустрия не поема разходите за щетите, които нанася, хората и планетата плащат висока цена.

 

  1. Приемане на крайна дата за извеждане на въглищата от енергийния микс на България, не по-късно от 2030-а година, съгласно препоръките на най-новия доклад на Междуправителствения панел от учени за намаляването до 1/3 на употребата на въглища в света.
  2. Изготвяне на териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони с участието на всички заинтересовани страни, включително Общини и граждани.
  3. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и въглищните централи в комплекса „Марица-изток“.
  4. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд, който да покрие рекултивацията и трансформирането на комплекса.
  5. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по справяне с последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.
  6. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД.
  7. Предвиждане на достатъчно средства за адекватно обезщетение на собствениците на недвижими имоти и на земеделците в предвидените за усвояване от мините села Бели бряг и Трояново, които от години живеят като обречени села, но за които дори не е съгласувана крайна дата за преселване нито адекватен план за това и за компенсации.
  8. Предвиждане на програми за преквалификация и предприемачество на хората в региона с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика. Преди това, създаване на адекватен профил на заетостта в комплекса „Марица-изток“ и преценка на нуждите на хората – например колко са в предпенсионна възраст, за да им се осигури нужната сигурност до пенсиониране.
  9. В случай, че се предвижда разрешаването на поредните изключения от новите правила за емисиите на замърсители като серни диоксиди и живак в атмосферата (т.нар. дерогации) за някои ТЕЦ в комплекса, те трябва да са краткосрочни, колкото да позволят адекватна адаптация на енергийната система и да са с ясна договореност, че централите затварят след изтичане на дадените изключения от нормите за емисии без допълнителни отстъпки и отсрочки. Осигуряването на тези изключения от правилата не трябва да се превръща в безсрочна практика, защото страната ни системно не изпълнява ангажиментите, които поема при даване на отстъпки. Допускането на поредните отстъпки трябва да бъде обект на изключителни условия и при ясни планове за действие и реформи. По отношение на емисиите от живак, изключения от нормите не бива да се допускат при никакви условия.
  10. Намиране на дългосрочни решения за енергийно бедните домакинства в цялата страна, които използват примитивни системи за отопление. Това да се случи чрез програми за подмяна на отоплението и по-разумни енергийни помощи, които стимулират преминаване към чисто отопление.
  11. Изготвяне на планове за проучване и развитие на алтернативи и модернизация на системите за отопление и топла вода на територията на общини с централно отопление, което разчита на изгарянето на изкопаеми горива като въглища, газ и други замърсяващи източници като отпадъци и биомаса.

Поискай:

  • Енергийна независимост за хората – улесняване на процеса и подкрепа за тези, които сами искат да произвеждат енергия
  • Обявяване на крайна дата за използване на въглища за производство на енергия
  • Справедлив за хората и регионите преход към възобновяеми енергийни източници
  • Осигуряване на топлина без замърсяване на въздуха